7 апр. 2015 г., 22:00

Монолог на режисьора преди премиерата

506 0 0

Когато публиката влезе,
гонете темпото от днес.
Успеете ли, ще излезе
с разбор за истина и чест.
Конкретни нямам забележки. 
В началото почнете с гръм.
Задачите са много тежки.
Забивайте се като трън
и нека зрителят немее. 
Следачът в края, по-обран. 
По-силно с вятъра да вее
платното като океан.
Идея с музиката тихо.
Промяната е в пълен мрак.
Плавно със девета чига, 
дрънчи като препускащ влак...
Вярвам силно във успеха. 
Свободни сте. На добър час. 
Задачата не ви е лека.
Вие сте. До тук бях аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...