Монолог от килията
Наивен си, Джингиби! Аз го доказах наяве.
Три заптиета само ти бяха конвой.
Трима пред вярата твоя изправих,
но ти не получи помощ за бягство от свой.
Кой го е еня за твоята мисия свята?
Всеки очаква друг да нагази калта.
Жертва се ти, в името на свободата.
Аз те разбрах и святото дело ценя.
Сина си ще уча да ходи по твоите стъпки.
Животът е нищо в свирепия, зъбещ се ден.
Турчин съм, да, но идеите ти са ми скъпи.
Народът е сляп когато е обезверен.
Ти имаш корона от Бога си. Той те обича.
Сеяч си на дело, но кълнче дори не видях.
В пустиня да сееш, изисква се истинска смелост.
В твоята смелост, аз – твоят враг, изгорях.
Ти моите ордени сне. Поклон ще ти сторя.
Един Миралай пред Апостола свежда глава.
Светът ще мълчи, като чуе тази история,
а твоят народ ще ти чества дори и смъртта...
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Да... Какво мога да кажа тук?
Патриотизмът не е наздравица в кръчмата и люта закана пак там... Ама то дела се искат...
То, Славейков, още преди мен го е казал, да не повтарям думите му...
Поздравявам те. -
!!!
-
!
-
Мен ако питате - Думите са излишни........Браво!
-
Много вълнуващо и правдиво.Събужда размисъл...
-
Знаеш,настръхнах!Пожелавам си повече патриотизъм в очите на младите и в най-скоро време,окъсаната ни държава ще блесне с лъскави доспехи!!!
-
Респект!
-
Браво! Любимо!
-
Уникален стих! Поздравления за вдъхновението!
-
Успех и занапред в писането!Има много поука!!!
-
Да! Браво и от мен! С твое позволение искам да споделя този стих...
-
браво, Вальо!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
И е истина, че много сме признателните след смъртта на героите отдали живота си за България.И превръщаме покрусата си в една "ентусиазирана патриотична показност", която повече прилича на "панаирджийска гюрултия"!