19 feb 2017, 13:00

Монолог от килията

  Poesía
3.1K 15 13

Наивен си, Джингиби! Аз го доказах наяве.
Три заптиета само ти бяха конвой.
Трима пред вярата твоя изправих,
но ти не получи помощ за бягство от свой.

 

Кой го е еня за твоята мисия свята?
Всеки очаква друг да нагази калта.
Жертва се ти, в името на свободата.
Аз те разбрах и святото дело ценя.

 

Сина си ще уча да ходи по твоите стъпки.
Животът е нищо в свирепия, зъбещ се ден.
Турчин съм, да, но идеите ти са ми скъпи.
Народът е сляп когато е обезверен.

 

Ти имаш корона от Бога си. Той те обича.
Сеяч си на дело, но кълнче дори не видях.
В пустиня да сееш, изисква се истинска смелост.
В твоята смелост, аз – твоят враг, изгорях.

 

Ти моите ордени сне. Поклон ще ти сторя.
Един Миралай пред Апостола свежда глава.
Светът ще мълчи, като чуе тази история, 
а твоят народ ще ти чества дори и смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От древността още сме майстори да изпращаме достойните на Тангра!
    И е истина, че много сме признателните след смъртта на героите отдали живота си за България.И превръщаме покрусата си в една "ентусиазирана патриотична показност", която повече прилича на "панаирджийска гюрултия"!
  • Да... Какво мога да кажа тук?
    Патриотизмът не е наздравица в кръчмата и люта закана пак там... Ама то дела се искат...
    То, Славейков, още преди мен го е казал, да не повтарям думите му...
    Поздравявам те.
  • !!!
  • !
  • Мен ако питате - Думите са излишни........Браво!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...