19.02.2017 г., 13:00

Монолог от килията

3.1K 15 13

Наивен си, Джингиби! Аз го доказах наяве.
Три заптиета само ти бяха конвой.
Трима пред вярата твоя изправих,
но ти не получи помощ за бягство от свой.

 

Кой го е еня за твоята мисия свята?
Всеки очаква друг да нагази калта.
Жертва се ти, в името на свободата.
Аз те разбрах и святото дело ценя.

 

Сина си ще уча да ходи по твоите стъпки.
Животът е нищо в свирепия, зъбещ се ден.
Турчин съм, да, но идеите ти са ми скъпи.
Народът е сляп когато е обезверен.

 

Ти имаш корона от Бога си. Той те обича.
Сеяч си на дело, но кълнче дори не видях.
В пустиня да сееш, изисква се истинска смелост.
В твоята смелост, аз – твоят враг, изгорях.

 

Ти моите ордени сне. Поклон ще ти сторя.
Един Миралай пред Апостола свежда глава.
Светът ще мълчи, като чуе тази история, 
а твоят народ ще ти чества дори и смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От древността още сме майстори да изпращаме достойните на Тангра!
    И е истина, че много сме признателните след смъртта на героите отдали живота си за България.И превръщаме покрусата си в една "ентусиазирана патриотична показност", която повече прилича на "панаирджийска гюрултия"!
  • Да... Какво мога да кажа тук?
    Патриотизмът не е наздравица в кръчмата и люта закана пак там... Ама то дела се искат...
    То, Славейков, още преди мен го е казал, да не повтарям думите му...
    Поздравявам те.
  • !!!
  • !
  • Мен ако питате - Думите са излишни........Браво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...