Монолог, след три сутринта
Монолог, след три сутринта
И другите изневеряват.
Но спазвайки благоприличие,
го пазят в тайна. Не признават.
Това е нашето различие.
Каква е всъщност мойта роля
във собствения ми живот,
аз все се питам. И се моля
на ангелите да е плод,
а не на онзи – със рогата.
От мене да е изтъкана.
Ако не е така, горката
аз, мамка ми е разтакана.
И ако дам да дирижира
друг собствената ми съдба,
то значи съм се примирила.
Сама да си изневеря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados
