25 февр. 2018 г., 16:02

Монолог, след три сутринта

985 3 3

Монолог, след три сутринта

 

И другите изневеряват.
Но спазвайки благоприличие,
го пазят в тайна. Не признават.
Това е нашето различие.

 

Каква е всъщност мойта роля
във собствения ми живот,
аз все се питам. И се моля
на ангелите да е плод,

 

а не на онзи – със рогата.
От мене да е изтъкана.
Ако не е така, горката
аз, мамка ми е разтакана.

 

И ако дам да дирижира
друг собствената ми съдба,
то значи съм се примирила.
Сама да си изневеря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....