Feb 25, 2018, 4:02 PM

Монолог, след три сутринта

  Poetry
981 3 3

Монолог, след три сутринта

 

И другите изневеряват.
Но спазвайки благоприличие,
го пазят в тайна. Не признават.
Това е нашето различие.

 

Каква е всъщност мойта роля
във собствения ми живот,
аз все се питам. И се моля
на ангелите да е плод,

 

а не на онзи – със рогата.
От мене да е изтъкана.
Ако не е така, горката
аз, мамка ми е разтакана.

 

И ако дам да дирижира
друг собствената ми съдба,
то значи съм се примирила.
Сама да си изневеря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...