11 oct 2009, 9:37

Монологично (...себе си)

816 0 15

Приближих  смело

до огледалото

за обратно виждане.

Сякаш отдавна

не съм се оглеждала в себе си.

Интересно.

Кичур посребрели коси

нощес се е вмъкнал.

За контраст.

Бръчки ли?!

Няколко плахи белега

по скулите,

от умората. Нищо.

Нищо повече.

И дори очите ми

са си все същите.

Онези, зеленооко пъстрите.

От детството.

Не са потъмнели още.

Оглеждам се.

Търся да видя

дяволчето отсреща.

Някъде се е скрило.

Но... Не ме питай

как съм прокопсала

с времето. Само стрелките

започват обратно броене.

Бяла котка пресече пътя ми.

Иначе...

Нищо ново по мене.

Все съм си същата,

откакто се помня.

Просто ...видях себе си.

В огледалото

за обратно виждане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...