11 oct 2009, 9:37

Монологично (...себе си)

824 0 15

Приближих  смело

до огледалото

за обратно виждане.

Сякаш отдавна

не съм се оглеждала в себе си.

Интересно.

Кичур посребрели коси

нощес се е вмъкнал.

За контраст.

Бръчки ли?!

Няколко плахи белега

по скулите,

от умората. Нищо.

Нищо повече.

И дори очите ми

са си все същите.

Онези, зеленооко пъстрите.

От детството.

Не са потъмнели още.

Оглеждам се.

Търся да видя

дяволчето отсреща.

Някъде се е скрило.

Но... Не ме питай

как съм прокопсала

с времето. Само стрелките

започват обратно броене.

Бяла котка пресече пътя ми.

Иначе...

Нищо ново по мене.

Все съм си същата,

откакто се помня.

Просто ...видях себе си.

В огледалото

за обратно виждане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...