Монологично (...себе си)
Приближих смело
до огледалото
за обратно виждане.
Сякаш отдавна
не съм се оглеждала в себе си.
Интересно.
Кичур посребрели коси
нощес се е вмъкнал.
За контраст.
Бръчки ли?!
Няколко плахи белега
по скулите,
от умората. Нищо.
Нищо повече.
И дори очите ми
са си все същите.
Онези, зеленооко пъстрите.
От детството.
Не са потъмнели още.
Оглеждам се.
Търся да видя
дяволчето отсреща.
Някъде се е скрило.
Но... Не ме питай
как съм прокопсала
с времето. Само стрелките
започват обратно броене.
Бяла котка пресече пътя ми.
Иначе...
Нищо ново по мене.
Все съм си същата,
откакто се помня.
Просто ...видях себе си.
В огледалото
за обратно виждане.
© Нели All rights reserved.
