Моноспектакъл
... понякога сам себе си чета –
къде, кога, пък и какво съм писал.
На хиляди мълчания баща
и майчица! – на клетата си мисъл.
Опровергавах себе си – на стих.
И утвърждавах себе си – нахалост.
И думичка по думичка редих
със кеф пред вас Вселенския си хаос.
Простете? – ако в нещо съм грешил.
И – забравете, ако съм ви лъгал?
Аз просто влача с тръни и бодил
пространствата към светлия им ъгъл.
Аз – грешникът, понесъл своя грях,
с отнесена душица на безумец,
тъй чист из словесата си живях,
че нямам грях пред Божиите думи!
Брадата побеляваше ми с дни! –
и грохнах най-накрая в изнемога.
Каквото пях, изпях го в светлини.
Каквото премълчах, си бе от Бога.
Финалният ми – в до мажор! – акорд
ще стихне като пламъка на факел.
На този свят бях просто лош актьор,
изнесъл своя тих моноспектакъл.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
