Не зная кой преди векове го е създал,
собствените грехове с него да прикрие.
Бог, когато човека за земята е създал,
инстинкта му е вложил, за да оцелее.
Дарил го е с чувства, съвест, сетива,
Десетте си Божи заповеди за живот
и Божествената извечно свята свобода,
с ум и мисъл дом да изгради, имот...
Но някой Земен включил и морала,
по земнему да брои греховете ни,
променял ги, вгледан в своето огледало,
пред което винаги пускал пердето.
И родили се завист, черна омраза,
да диктуват човешко битието ни,
никой не пита – душата какво казва,
какво говори пламтящо сърцето ни.
Отначало хвърлял камъни по „греха“,
после ножове, тежки брадви, сабли,
днес танкове газят невинна кръвта,
с бомби ни убиват, защото сме слаби.
Никой не знае, какво точно е Морал,
но всеки говори за него със „знание“.
Не разбира, че е жертва на Ангела паднал,
че е нужно не злоба и омраза, а покаяние...
08 06 2017
© Надежда Борисова Todos los derechos reservados