8 jun 2019, 23:22

Морал

  Poesía
355 0 0

Морал

 

Не зная кой преди векове го е създал,
собствените грехове с него да прикрие.
Бог, когато човека за земята е създал,
инстинкта му е вложил, за да оцелее.

 

Дарил го е с чувства, съвест, сетива,
Десетте си Божи заповеди за живот
и Божествената извечно свята свобода,
с ум и мисъл дом да изгради, имот...

 

Но някой Земен включил и морала,
по земнему да брои греховете ни,
променял ги, вгледан в своето огледало,
пред което винаги пускал пердето.

 

И родили се завист, черна омраза,
да диктуват човешко битието ни,
никой не пита – душата какво казва,
какво говори пламтящо сърцето ни.

 

Отначало хвърлял камъни по „греха“,
после ножове, тежки брадви, сабли,
днес танкове газят невинна кръвта,
с бомби ни убиват, защото сме слаби.

 

Никой не знае, какво точно е Морал,
но всеки говори за него със „знание“.
Не разбира, че е жертва на Ангела паднал,
че е нужно не злоба и омраза, а покаяние...

 

08 06 2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...