8 jun 2019, 23:22

Морал

  Poesía
360 0 0

Морал

 

Не зная кой преди векове го е създал,
собствените грехове с него да прикрие.
Бог, когато човека за земята е създал,
инстинкта му е вложил, за да оцелее.

 

Дарил го е с чувства, съвест, сетива,
Десетте си Божи заповеди за живот
и Божествената извечно свята свобода,
с ум и мисъл дом да изгради, имот...

 

Но някой Земен включил и морала,
по земнему да брои греховете ни,
променял ги, вгледан в своето огледало,
пред което винаги пускал пердето.

 

И родили се завист, черна омраза,
да диктуват човешко битието ни,
никой не пита – душата какво казва,
какво говори пламтящо сърцето ни.

 

Отначало хвърлял камъни по „греха“,
после ножове, тежки брадви, сабли,
днес танкове газят невинна кръвта,
с бомби ни убиват, защото сме слаби.

 

Никой не знае, какво точно е Морал,
но всеки говори за него със „знание“.
Не разбира, че е жертва на Ангела паднал,
че е нужно не злоба и омраза, а покаяние...

 

08 06 2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...