Jun 8, 2019, 11:22 PM

Морал

  Poetry
357 0 0

Морал

 

Не зная кой преди векове го е създал,
собствените грехове с него да прикрие.
Бог, когато човека за земята е създал,
инстинкта му е вложил, за да оцелее.

 

Дарил го е с чувства, съвест, сетива,
Десетте си Божи заповеди за живот
и Божествената извечно свята свобода,
с ум и мисъл дом да изгради, имот...

 

Но някой Земен включил и морала,
по земнему да брои греховете ни,
променял ги, вгледан в своето огледало,
пред което винаги пускал пердето.

 

И родили се завист, черна омраза,
да диктуват човешко битието ни,
никой не пита – душата какво казва,
какво говори пламтящо сърцето ни.

 

Отначало хвърлял камъни по „греха“,
после ножове, тежки брадви, сабли,
днес танкове газят невинна кръвта,
с бомби ни убиват, защото сме слаби.

 

Никой не знае, какво точно е Морал,
но всеки говори за него със „знание“.
Не разбира, че е жертва на Ангела паднал,
че е нужно не злоба и омраза, а покаяние...

 

08 06 2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...