Морално погребение
"Стиховете ми искрят с трагизъм, защото те са неосъзнато свързани с моята страст - Театъра. А в него най-красиви за душата са Трагизмът и Драмата"
Сякаш страшни черни птици
бавно ми кълват в сърцето.
Тракат траурни лъжици
и загребват гнило жито.
Задух, скръб и тежко чувство,
като труп, в земята спуснат,
ми тежат и задушават. . .
Мисля си: "Какво остана?"
Висят мрачни, разпилени мисли,
появява се надежда...
но след миг и тя увисва.
Вече бавно осъзнавам,
че след нея няма нищо.
Казали са го отдавна:
тя умирала последна.
© Госпожа Стихийно Бедствие Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Дори и да умре една надежда, пак има друга, която да я замести. Просто така е устроен човек!
-
Предпочитам драмата и комедията!Животът сам по себе си е трагичен,
но остава надеждата.Интересен стих!Поздрав! -
от тук нататък ще ти намеря някой погребален камък и ще те пусна от варненския вълнолом дълбоко в морето, една чудесна поетеса, кой ти каза, че не обичаш живота, кой ти каза, че не си стих, изпаднала си в някаква суета, на която сама не си вярваш, съвземи се...
-
Докато дойде време надеждата да умре, ИМА надежда!
Живей с усмивка!
Поздрави! -
Страшно напрежение лъха от стиха ти.
Помогни на надеждата да оцелее.
Поздрав за стиха!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
а излъчва хубаво послание.
Стихия си ти , с обич.