Морално погребение
"Стиховете ми искрят с трагизъм, защото те са неосъзнато свързани с моята страст - Театъра. А в него най-красиви за душата са Трагизмът и Драмата"
Сякаш страшни черни птици
бавно ми кълват в сърцето.
Тракат траурни лъжици
и загребват гнило жито.
Задух, скръб и тежко чувство,
като труп, в земята спуснат,
ми тежат и задушават. . .
Мисля си: "Какво остана?"
Висят мрачни, разпилени мисли,
появява се надежда...
но след миг и тя увисва.
Вече бавно осъзнавам,
че след нея няма нищо.
Казали са го отдавна:
тя умирала последна.
© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.
