6.10.2007 г., 11:21 ч.

Морално погребение 

  Поезия
736 0 6

"Стиховете ми искрят с трагизъм, защото те са неосъзнато свързани с моята страст - Театъра. А в него най-красиви за душата са Трагизмът и Драмата"


Сякаш страшни черни птици
бавно ми кълват в сърцето.
Тракат траурни лъжици
и загребват гнило жито.


Задух, скръб и тежко чувство,
като труп, в земята спуснат,
ми тежат и задушават. . .
Мисля си: "Какво остана?"


Висят мрачни, разпилени мисли,
появява се надежда...
 но след миг и тя увисва.


Вече бавно осъзнавам,
че след нея няма нищо.
Казали са го отдавна:
тя умирала последна.

© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мрачен, тежък стих,
    а излъчва хубаво послание.
    Стихия си ти , с обич.
  • Дори и да умре една надежда, пак има друга, която да я замести. Просто така е устроен човек!
  • Предпочитам драмата и комедията!Животът сам по себе си е трагичен,
    но остава надеждата.Интересен стих!Поздрав!
  • от тук нататък ще ти намеря някой погребален камък и ще те пусна от варненския вълнолом дълбоко в морето, една чудесна поетеса, кой ти каза, че не обичаш живота, кой ти каза, че не си стих, изпаднала си в някаква суета, на която сама не си вярваш, съвземи се...
  • Докато дойде време надеждата да умре, ИМА надежда!
    Живей с усмивка!
    Поздрави!
  • Страшно напрежение лъха от стиха ти.
    Помогни на надеждата да оцелее.
    Поздрав за стиха!!!
Предложения
: ??:??