6.10.2007 г., 11:21 ч.

Морално погребение 

  Поезия
930 0 6
"Стиховете ми искрят с трагизъм, защото те са неосъзнато свързани с моята страст - Театъра. А в него най-красиви за душата са Трагизмът и Драмата"
>>>> Сякаш страшни черни птици
>>>> бавно ми кълват в сърцето.
>>>> Тракат траурни лъжици
>>>> и загребват гнило жито.
>>>>
>>>> Задух, скръб и тежко чувство,
>>>> като труп, в земята спуснат,
>>>> ми тежат и задушават. . .
>>>> Мисля си: "Какво остана?"
>>>>
>>>> Висят мрачни, разпилени мисли, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени

Предложения
: ??:??