1 sept 2013, 16:59

Море 

  Poesía » De amor
504 0 0

Водата грубо блъска ме отгоре,
долу всъщност нежно ме влече...
Разкъсвам се така, реален зор е!
Тъй страстно ме дълбокото зове...

Решавам. Влизам по навътре!
Опасно е, така прекрасно знам...
Дъното? Да, ще го срещна утре!
Но... бързо се охлажда моят плам.

Реално вятър клоните ми клати,
морето буреносно в мен реве,
а искрите ми - от огъня богати,
но стъпил на земя ми е добре!!!

Ето - моите звезди изгряват,
аз плувам в звездното небе,
в тайнството се съединяват
душите ни във общо битие...

 

 

© Красимир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??