1.09.2013 г., 16:59

Море

807 0 0

Водата грубо блъска ме отгоре,
долу всъщност нежно ме влече...
Разкъсвам се така, реален зор е!
Тъй страстно ме дълбокото зове...

Решавам. Влизам по навътре!
Опасно е, така прекрасно знам...
Дъното? Да, ще го срещна утре!
Но... бързо се охлажда моят плам.

Реално вятър клоните ми клати,
морето буреносно в мен реве,
а искрите ми - от огъня богати,
но стъпил на земя ми е добре!!!

Ето - моите звезди изгряват,
аз плувам в звездното небе,
в тайнството се съединяват
душите ни във общо битие...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...