8 ago 2012, 15:28

Море и бряг 

  Poesía
1693 0 23

Все тук отляво ме болиш,

все тук ме удряш, тук целуваш.

И колкото и срички да редиш,

ти все отляво ще се случваш.

 

Нали не искаш да боли?

Но тъй животът ни се случи –

с взаимни рани ни дари 

и все ни казва: „Утре!”...

 

А утре е дете – не знае

колко дълъг път го чака –

в злак, в зора дали ще трае,

в пътя на изскубване от мрака...

 

Ще се научи, знам – кърви...

Но тук отляво – храм за двама.

Ти като бряг ме посрещни!...

... Морето своята скала познава.

© Веселин Динчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??