Все тук отляво ме болиш,
все тук ме удряш, тук целуваш.
И колкото и срички да редиш,
ти все отляво ще се случваш.
Нали не искаш да боли?
Но тъй животът ни се случи –
с взаимни рани ни дари
и все ни казва: „Утре!”...
А утре е дете – не знае
колко дълъг път го чака –
в злак, в зора дали ще трае,
в пътя на изскубване от мрака...
Ще се научи, знам – кърви...
Но тук отляво – храм за двама.
Ти като бряг ме посрещни!...
... Морето своята скала познава.
© Веселин Динчев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
