16 oct 2013, 21:50

Море и младост

  Poesía
932 0 0

Събудих се. Избухнах във червено.
Усмихнах се на сините скали.
Но бе самотно, бе студено,
разстилаха се морските мъгли.

Бе тъмно, ала някак си красиво,
и празно – ни човек и нито звяр.
Във пустото аз срещах жълто-сива
една различна есен – летен дар. 

Аз слънце съм, а бях водата,
и златен пясък в пръсти на дете,
любов във белотата на вълната,
но днеска светлината в мен расте.

Но само на шестнайсет днес съм.
От своя хоризонт блестя.
Излитам като чайка, като песен.
Искря в листата на леса - 

там дето истинските светли хора
умират като горди птици,
с разперени криле в простора,
с разтворени усмихнати зеници. 
:))

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Страшилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...