18 sept 2006, 11:18

Море, небе,земя и огън

  Poesía
1.1K 0 18
Море, ти знаеш любовта ми,
ала с нозе не стигам твоят бряг.
Вълните ти, единствено в съня ми
заливат нереаленият ми свят.
Небе, ти знаеш всичките ми тайни,
с душата си те моля и на сън,
да сбъднеш думите молитвени,
за дъжд от обич с чуден звън!
Земя, познаваш моите стъпки.
Безпътна, щом поема пак на път
и полудели безпосочни тръпки,
разпъват  болката за сетен път.
Аз знам, след мене ще ви има,
море, небе, земя...
Ако от мене любовта си иде,
ще бъда болна тишина...
Но огънят не ще угасне никога!
И пак ще вият птиците гнезда,
във клоните ще пее чучулига,
пак огън ще разпалва любовта...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...