Море, небе,земя и огън
Море, ти знаеш любовта ми,
ала с нозе не стигам твоят бряг.
Вълните ти, единствено в съня ми
заливат нереаленият ми свят.
Небе, ти знаеш всичките ми тайни,
с душата си те моля и на сън,
да сбъднеш думите молитвени,
за дъжд от обич с чуден звън!
Земя, познаваш моите стъпки.
Безпътна, щом поема пак на път
и полудели безпосочни тръпки,
разпъват болката за сетен път.
Аз знам, след мене ще ви има,
море, небе, земя...
Ако от мене любовта си иде,
ще бъда болна тишина...
Но огънят не ще угасне никога!
И пак ще вият птиците гнезда,
във клоните ще пее чучулига,
пак огън ще разпалва любовта...
ала с нозе не стигам твоят бряг.
Вълните ти, единствено в съня ми
заливат нереаленият ми свят.
Небе, ти знаеш всичките ми тайни,
с душата си те моля и на сън,
да сбъднеш думите молитвени,
за дъжд от обич с чуден звън!
Земя, познаваш моите стъпки.
Безпътна, щом поема пак на път
и полудели безпосочни тръпки,
разпъват болката за сетен път.
Аз знам, след мене ще ви има,
море, небе, земя...
Ако от мене любовта си иде,
ще бъда болна тишина...
Но огънят не ще угасне никога!
И пак ще вият птиците гнезда,
във клоните ще пее чучулига,
пак огън ще разпалва любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
