22 jul 2015, 10:13

Море в сърцето

  Poesía
574 0 8

Роден съм край морето

и то е моя хит.

Нахлуло е в сърцето

и аз съм вече сит.

 

В сърцето ми бушува

и търси залив тих.

С душата ми танцува

и пее морски стих.

 

Вълните му затихват 

в сърдечни брегове.

И вечер в мен изникват

подводни светове.

 

И от тогаз до днеска

в сърцето съм море.

И в смъртната ми треска

то няма да умре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Водичке,Ведрин и Стойна!
    Радвам се, че отново се появи,Стойна!
    Благодаря ви за коментарите и за оценката!Сега е време за море!
    Приятни плажови дни,Ведрин!Поздрави от мен и всичко най- добро!
  • Добро утро, Никола!Щастлива съм, че отново се потопявам в прекрасната ти поезия!Поздрав от сърце и ведър ден!
  • Лек и свеж морски стих! Дали не би било по-добре да си кит в края на първия куплет, за да се свърже чудесно с подводните светове в третия куплет! Поздрав, Никола! И аз съм на морето - в романтичния Балчик!
  • И тук се порадвах на стиха ти, Ники...
  • Благодаря, Дочка, Василка, че се отбихте при мен и прочетохте!
    Благодаря за коментара и ви желая хубав прохладен ден1

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...