Jul 22, 2015, 10:13 AM

Море в сърцето

  Poetry
573 0 8

Роден съм край морето

и то е моя хит.

Нахлуло е в сърцето

и аз съм вече сит.

 

В сърцето ми бушува

и търси залив тих.

С душата ми танцува

и пее морски стих.

 

Вълните му затихват 

в сърдечни брегове.

И вечер в мен изникват

подводни светове.

 

И от тогаз до днеска

в сърцето съм море.

И в смъртната ми треска

то няма да умре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Водичке,Ведрин и Стойна!
    Радвам се, че отново се появи,Стойна!
    Благодаря ви за коментарите и за оценката!Сега е време за море!
    Приятни плажови дни,Ведрин!Поздрави от мен и всичко най- добро!
  • Добро утро, Никола!Щастлива съм, че отново се потопявам в прекрасната ти поезия!Поздрав от сърце и ведър ден!
  • Лек и свеж морски стих! Дали не би било по-добре да си кит в края на първия куплет, за да се свърже чудесно с подводните светове в третия куплет! Поздрав, Никола! И аз съм на морето - в романтичния Балчик!
  • И тук се порадвах на стиха ти, Ники...
  • Благодаря, Дочка, Василка, че се отбихте при мен и прочетохте!
    Благодаря за коментара и ви желая хубав прохладен ден1

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...