29 jul 2007, 15:46

Морето

  Poesía
595 0 1
 

Морето пази тайни много.

Ако нещо то научи,

няма с никой да го сподели.


Приятел верен е така е,

но и много болка причини.


Всеки път, когато се ядоса,

жертва взема в своя чест.

Прави всичко без причина,

в яда си всеки става лош човек.


После, предполагам, съжалява,

но късно е за какъвто и да е било вид тъга.

Зад първият ъгъл вече страда

нечия измъчена душа.


Въпреки всичко, морето е прекрасно.

То олицетворява както  болка и тъга,

така и  радост и красота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...