Jul 29, 2007, 3:46 PM

Морето

  Poetry
585 0 1
 

Морето пази тайни много.

Ако нещо то научи,

няма с никой да го сподели.


Приятел верен е така е,

но и много болка причини.


Всеки път, когато се ядоса,

жертва взема в своя чест.

Прави всичко без причина,

в яда си всеки става лош човек.


После, предполагам, съжалява,

но късно е за какъвто и да е било вид тъга.

Зад първият ъгъл вече страда

нечия измъчена душа.


Въпреки всичко, морето е прекрасно.

То олицетворява както  болка и тъга,

така и  радост и красота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...