Jul 29, 2007, 3:46 PM

Морето

  Poetry
593 0 1
 

Морето пази тайни много.

Ако нещо то научи,

няма с никой да го сподели.


Приятел верен е така е,

но и много болка причини.


Всеки път, когато се ядоса,

жертва взема в своя чест.

Прави всичко без причина,

в яда си всеки става лош човек.


После, предполагам, съжалява,

но късно е за какъвто и да е било вид тъга.

Зад първият ъгъл вече страда

нечия измъчена душа.


Въпреки всичко, морето е прекрасно.

То олицетворява както  болка и тъга,

така и  радост и красота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...