20 sept 2017, 13:27

Морето

  Poesía » Otra
784 0 1

                                                     Морето

 

Слънчеви лъчи се гонят по вълните,

а те една след друга, както и мечтите,

пенливо се разбиват на брега!

Студени са вече, идва есента,

но нищо, това е кръговрата в природата.

 

Ще минат бързо мразовитите и дни,

с теб мое море ще останем пак сами.

Но нищо, времето лети, ще дойде пролетта,

едно ново начало, така е и в живота.

 

Ти чакай ме мое море, ще дойда някога,

а ти ще ме поздравиш с топла, голяма вълна!

Ще си говорим както някога,

дано я срещна и доведа любима жена!

 

И ти сега  самотно си като мен,

тъжно и скучно минава всеки ден.

Но има вяра в мен една,

да дойда при теб с моите деца,

две прекрасни, добри същества,

с малки и добри сърца!

Ще бъдем заедно аз, ти мое море и обичта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...