20 sept 2017, 13:27

Морето

  Poesía » Otra
785 0 1

                                                     Морето

 

Слънчеви лъчи се гонят по вълните,

а те една след друга, както и мечтите,

пенливо се разбиват на брега!

Студени са вече, идва есента,

но нищо, това е кръговрата в природата.

 

Ще минат бързо мразовитите и дни,

с теб мое море ще останем пак сами.

Но нищо, времето лети, ще дойде пролетта,

едно ново начало, така е и в живота.

 

Ти чакай ме мое море, ще дойда някога,

а ти ще ме поздравиш с топла, голяма вълна!

Ще си говорим както някога,

дано я срещна и доведа любима жена!

 

И ти сега  самотно си като мен,

тъжно и скучно минава всеки ден.

Но има вяра в мен една,

да дойда при теб с моите деца,

две прекрасни, добри същества,

с малки и добри сърца!

Ще бъдем заедно аз, ти мое море и обичта!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...