20.09.2017 г., 13:27

Морето

783 0 1

                                                     Морето

 

Слънчеви лъчи се гонят по вълните,

а те една след друга, както и мечтите,

пенливо се разбиват на брега!

Студени са вече, идва есента,

но нищо, това е кръговрата в природата.

 

Ще минат бързо мразовитите и дни,

с теб мое море ще останем пак сами.

Но нищо, времето лети, ще дойде пролетта,

едно ново начало, така е и в живота.

 

Ти чакай ме мое море, ще дойда някога,

а ти ще ме поздравиш с топла, голяма вълна!

Ще си говорим както някога,

дано я срещна и доведа любима жена!

 

И ти сега  самотно си като мен,

тъжно и скучно минава всеки ден.

Но има вяра в мен една,

да дойда при теб с моите деца,

две прекрасни, добри същества,

с малки и добри сърца!

Ще бъдем заедно аз, ти мое море и обичта!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...