20 сент. 2017 г., 13:27

Морето

778 0 1

                                                     Морето

 

Слънчеви лъчи се гонят по вълните,

а те една след друга, както и мечтите,

пенливо се разбиват на брега!

Студени са вече, идва есента,

но нищо, това е кръговрата в природата.

 

Ще минат бързо мразовитите и дни,

с теб мое море ще останем пак сами.

Но нищо, времето лети, ще дойде пролетта,

едно ново начало, така е и в живота.

 

Ти чакай ме мое море, ще дойда някога,

а ти ще ме поздравиш с топла, голяма вълна!

Ще си говорим както някога,

дано я срещна и доведа любима жена!

 

И ти сега  самотно си като мен,

тъжно и скучно минава всеки ден.

Но има вяра в мен една,

да дойда при теб с моите деца,

две прекрасни, добри същества,

с малки и добри сърца!

Ще бъдем заедно аз, ти мое море и обичта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...