rudin (Иван Христов)
858 1444
19 mar 2014, 21:28  

Морето и любовта 

  Poesía » De amor
564 0 7

Не ми омръзваш никога, море,

макар и рядко тебе да те виждам.

На сушата така ми е добре

когато мисълта за теб приижда.

 

Тогава мачти, кораби, платна

в очите ми изплуват тъй красиво.

Аз търся в тях онази пълнота,

която вечерта да ме приспива.

 

И всеки път, след нощния вертеп,

от дълбините шеметно извира

една любов, започната край теб,

безкрайната ти шир да я побира.

 

Не избледнява с времето. Край мен

стои на вахта до брега ни чинно

и като теб, море, цветът зелен

в очите ú прелива в морско-синьо.

 

При тебе идвам все един и същ,

от пясъка и пяната да гребна

и да усетя порива могъщ

на любовта, като солта потребна.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??