Морето и любовта
Не ми омръзваш никога, море,
макар и рядко тебе да те виждам.
На сушата така ми е добре
когато мисълта за теб приижда.
Тогава мачти, кораби, платна
в очите ми изплуват тъй красиво.
Аз търся в тях онази пълнота,
която вечерта да ме приспива.
И всеки път, след нощния вертеп,
от дълбините шеметно извира
една любов, започната край теб,
безкрайната ти шир да я побира.
Не избледнява с времето. Край мен
стои на вахта до брега ни чинно
и като теб, море, цветът зелен
в очите ú прелива в морско-синьо.
При тебе идвам все един и същ,
от пясъка и пяната да гребна
и да усетя порива могъщ
на любовта, като солта потребна.
© Иван Христов All rights reserved.
