rudin (Иван Христов)
858 1444
19.03.2014 г., 21:28 ч.  

Морето и любовта 

  Поезия » Любовна
565 0 7

Не ми омръзваш никога, море,

макар и рядко тебе да те виждам.

На сушата така ми е добре

когато мисълта за теб приижда.

 

Тогава мачти, кораби, платна

в очите ми изплуват тъй красиво.

Аз търся в тях онази пълнота,

която вечерта да ме приспива.

 

И всеки път, след нощния вертеп,

от дълбините шеметно извира

една любов, започната край теб,

безкрайната ти шир да я побира.

 

Не избледнява с времето. Край мен

стои на вахта до брега ни чинно

и като теб, море, цветът зелен

в очите ú прелива в морско-синьо.

 

При тебе идвам все един и същ,

от пясъка и пяната да гребна

и да усетя порива могъщ

на любовта, като солта потребна.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??