9 jun 2013, 0:44

Морето и момичетата със сини очи

  Poesía » Otra
819 0 0

Съществува от години магия една,

морето обаче я крие от всички.

Русалки красиви опитвали чрез молба,

но морето не давало да става и дума за това.

 

Момиче красиво живеело на брега

и замък от миди си построило.

С рибки игриви празнувало през деня,

а нощем любувало се на морето синьо.

 

Може би приказно звучи това.

(А аз тъй наивно вярвам и го пиша)

Момичето, предполагам, още стои на брега

и чака някого да дойде в замъка от миди,

да заживеят не в приказка, а в реалността.

 

И предполагам, или поне съм чувала така –

падащите звезди, казват, сбъдвали мечтите.

И морето сподели, че момичетата със сини очи

най мечтаели да ги обичат. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...