9 jun 2013, 0:44

Морето и момичетата със сини очи

  Poesía » Otra
821 0 0

Съществува от години магия една,

морето обаче я крие от всички.

Русалки красиви опитвали чрез молба,

но морето не давало да става и дума за това.

 

Момиче красиво живеело на брега

и замък от миди си построило.

С рибки игриви празнувало през деня,

а нощем любувало се на морето синьо.

 

Може би приказно звучи това.

(А аз тъй наивно вярвам и го пиша)

Момичето, предполагам, още стои на брега

и чака някого да дойде в замъка от миди,

да заживеят не в приказка, а в реалността.

 

И предполагам, или поне съм чувала така –

падащите звезди, казват, сбъдвали мечтите.

И морето сподели, че момичетата със сини очи

най мечтаели да ги обичат. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...