Jun 9, 2013, 12:44 AM

Морето и момичетата със сини очи

  Poetry » Other
815 0 0

Съществува от години магия една,

морето обаче я крие от всички.

Русалки красиви опитвали чрез молба,

но морето не давало да става и дума за това.

 

Момиче красиво живеело на брега

и замък от миди си построило.

С рибки игриви празнувало през деня,

а нощем любувало се на морето синьо.

 

Може би приказно звучи това.

(А аз тъй наивно вярвам и го пиша)

Момичето, предполагам, още стои на брега

и чака някого да дойде в замъка от миди,

да заживеят не в приказка, а в реалността.

 

И предполагам, или поне съм чувала така –

падащите звезди, казват, сбъдвали мечтите.

И морето сподели, че момичетата със сини очи

най мечтаели да ги обичат. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...