9.06.2013 г., 0:44

Морето и момичетата със сини очи

814 0 0

Съществува от години магия една,

морето обаче я крие от всички.

Русалки красиви опитвали чрез молба,

но морето не давало да става и дума за това.

 

Момиче красиво живеело на брега

и замък от миди си построило.

С рибки игриви празнувало през деня,

а нощем любувало се на морето синьо.

 

Може би приказно звучи това.

(А аз тъй наивно вярвам и го пиша)

Момичето, предполагам, още стои на брега

и чака някого да дойде в замъка от миди,

да заживеят не в приказка, а в реалността.

 

И предполагам, или поне съм чувала така –

падащите звезди, казват, сбъдвали мечтите.

И морето сподели, че момичетата със сини очи

най мечтаели да ги обичат. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...