9 июн. 2013 г., 00:44

Морето и момичетата със сини очи

822 0 0

Съществува от години магия една,

морето обаче я крие от всички.

Русалки красиви опитвали чрез молба,

но морето не давало да става и дума за това.

 

Момиче красиво живеело на брега

и замък от миди си построило.

С рибки игриви празнувало през деня,

а нощем любувало се на морето синьо.

 

Може би приказно звучи това.

(А аз тъй наивно вярвам и го пиша)

Момичето, предполагам, още стои на брега

и чака някого да дойде в замъка от миди,

да заживеят не в приказка, а в реалността.

 

И предполагам, или поне съм чувала така –

падащите звезди, казват, сбъдвали мечтите.

И морето сподели, че момичетата със сини очи

най мечтаели да ги обичат. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...