Във търсене на бряг

се погледът простира.

Но неизвестно как,

небето плавно слива

се с падащия мрак.

Далечен е безкраят

от тъжна синева,

където претопява

морето есента.

Без бряг в безбрежно сиво

се носи колело

от облак и витаещо

слънчево петно.

И в пътя устремени

се носим ей така,

в очакване голямо

на светли чудеса.

Но пътят криволичи

през морските вълни,

и в трудности пресичат се

потайни дълбини.

Морето, запленено

от нашите мечти,

безжалостно, студено

ни плиска и мълчи.

И в румения залез

на всеки следващ ден

се губи претопена

надеждата за мен.

19 септември 2012

София, офис