Морето живот
Във търсене на бряг
се погледът простира.
Но неизвестно как,
небето плавно слива
се с падащия мрак.
Далечен е безкраят
от тъжна синева,
където претопява
морето есента.
Без бряг в безбрежно сиво
се носи колело
от облак и витаещо
слънчево петно.
И в пътя устремени
се носим ей така,
в очакване голямо
на светли чудеса.
Но пътят криволичи
през морските вълни,
и в трудности пресичат се
потайни дълбини.
Морето, запленено
от нашите мечти,
безжалостно, студено
ни плиска и мълчи.
И в румения залез
на всеки следващ ден
се губи претопена
надеждата за мен.
19 септември 2012
София, офис
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
