Морето живот
Във търсене на бряг
се погледът простира.
Но неизвестно как,
небето плавно слива
се с падащия мрак.
Далечен е безкраят
от тъжна синева,
където претопява
морето есента.
Без бряг в безбрежно сиво
се носи колело
от облак и витаещо
слънчево петно.
И в пътя устремени
се носим ей така,
в очакване голямо
на светли чудеса.
Но пътят криволичи
през морските вълни,
и в трудности пресичат се
потайни дълбини.
Морето, запленено
от нашите мечти,
безжалостно, студено
ни плиска и мълчи.
И в румения залез
на всеки следващ ден
се губи претопена
надеждата за мен.
19 септември 2012
София, офис
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
