5 abr 2008, 12:55

Морето ме помни...

1.6K 0 5

Бял лист, забравен спомен...

Бяла стая с високи стени.

Захвърлена книга с пожълтели страници

някъде в ъгъла лежи.

Бризът бута пердето,

слънцето се вмъкна - крадец!

Какво ще ми вземеш, нямам нищо...

Явно си лош ловец.

Помниш ли коя съм или съм в забрава?

Морето ме помни в залезната си жарава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е,със сигурност ти се намира нещо - талантът ти...
  • Много интересно описваш.Сравненията са страхотни.Много ми хареса
  • ...
    Жарава, която ме умолява
    да се впусна в игра с морската врява.
    И то е - морето, което ме кара
    да бъда толко сигорна в своята вяра.

    Браво,
    с пожелания за много слънчево настроение!
  • Хубав стих!
  • Много хубаво!
    помни те морето...!!! Красиво!
    с обич, Фа.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...