5 abr 2008, 12:55

Морето ме помни... 

  Poesía » De amor
1237 0 5

Бял лист, забравен спомен...

Бяла стая с високи стени.

Захвърлена книга с пожълтели страници

някъде в ъгъла лежи.

Бризът бута пердето,

слънцето се вмъкна - крадец!

Какво ще ми вземеш, нямам нищо...

Явно си лош ловец.

Помниш ли коя съм или съм в забрава?

Морето ме помни в залезната си жарава...

© Фа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е,със сигурност ти се намира нещо - талантът ти...
  • Много интересно описваш.Сравненията са страхотни.Много ми хареса
  • ...
    Жарава, която ме умолява
    да се впусна в игра с морската врява.
    И то е - морето, което ме кара
    да бъда толко сигорна в своята вяра.

    Браво,
    с пожелания за много слънчево настроение!
  • Хубав стих!
  • Много хубаво!
    помни те морето...!!! Красиво!
    с обич, Фа.
Propuestas
: ??:??