Морето ме помни...

Poetry » Love

1.6K 0 5

Бял лист, забравен спомен...

Бяла стая с високи стени.

Захвърлена книга с пожълтели страници

някъде в ъгъла лежи.

Бризът бута пердето,

слънцето се вмъкна - крадец!

Какво ще ми вземеш, нямам нищо...

Явно си лош ловец.

Помниш ли коя съм или съм в забрава?

Морето ме помни в залезната си жарава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

BuRn_AliVe (Александър)

Е,със сигурност ти се намира нещо - талантът ти...

2010-03-31T20:46:53+03:00
bela (Павлина Ненова)

Много интересно описваш.Сравненията са страхотни.Много ми хареса

2008-04-05T16:21:30+03:00
veil (Далия)

...
Жарава, която ме умолява
да се впусна в игра с морската врява.
И то е - морето, което ме кара
да бъда толко сигорна в своята вяра.

Браво,
с пожелания за много слънчево настроение!

2008-04-05T15:44:19+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Хубав стих!

2008-04-05T15:22:56+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много хубаво!
помни те морето...!!! Красиво!
с обич, Фа.

2008-04-05T13:11:28+03:00