4 nov 2007, 23:44

Морето питаше...

  Poesía
594 0 6

Морето с обич дивна ме зовеше,

шепотно-пенливо то мълчеше,

развяло своите буйни коси

от шеметно сини вълни...

Разпиляло ги по златния бряг

в своя пясъчен тихо шепнещ бяг...

Морето питаше къде съм -

защо не идвам в топлия му сън...

Какво ме спира и задържа

на мястото далечно, тъй забързано...

Защо не се обвия в тишината му;

защо не покрия с коси самотата му,

защо не стопя в морето тъгата си,

защо не открия от брега... аз душата си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...