Морето питаше...
Морето с обич дивна ме зовеше,
шепотно-пенливо то мълчеше,
развяло своите буйни коси
от шеметно сини вълни...
Разпиляло ги по златния бряг
в своя пясъчен тихо шепнещ бяг...
Морето питаше къде съм -
защо не идвам в топлия му сън...
Какво ме спира и задържа
на мястото далечно, тъй забързано...
Защо не се обвия в тишината му;
защо не покрия с коси самотата му,
защо не стопя в морето тъгата си,
защо не открия от брега... аз душата си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
