Морето с обич дивна ме зовеше,
шепотно-пенливо то мълчеше,
развяло своите буйни коси
от шеметно сини вълни...
Разпиляло ги по златния бряг
в своя пясъчен тихо шепнещ бяг...
Морето питаше къде съм -
защо не идвам в топлия му сън...
Какво ме спира и задържа
на мястото далечно, тъй забързано...
Защо не се обвия в тишината му;
защо не покрия с коси самотата му,
защо не стопя в морето тъгата си,
защо не открия от брега... аз душата си...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
