5 mar 2014, 23:34

Морето - стихосб. "Покаяние"

  Poesía
731 0 1

 

 

                                                    
                             МОРЕТО

                        Защо ми е да ходя по Карибите?!
                        Да се скитам там немил, недраг!?
                        Тук ме знаят раците и рибите.
                        Морето  е до моя бащин праг.

                         Виси сафридът по терасите
                         като сребърни клавиши.
                         Свещена е храна за сиромасите
                         и за някои от кръговете висши.

                         От далеч ме знаят - по походката,
                         когато се задам от кея.
                         Но най-добре ми е в лодката
                         щом остана сам с нея.

                         Тръгвам право към даляните.
                          В мрежи спомени се сбират.
                          А вълните, в лъчи обляните!
                          Те се мъчат да ме спират.

                          Отгоре чайките ридаещи
                          че мидите са тихо шепнали.
                          С дрехи на миди ухаещи
                           и люспи по ръкави полепнали.

                          Това е на рибаря вируса.
                          От брега смятат го за луд.
                          Зимата утехата е в чироза
                          и в някой веян паламуд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...