МОРЕТО
Защо ми е да ходя по Карибите?!
Да се скитам там немил, недраг!?
Тук ме знаят раците и рибите.
Морето е до моя бащин праг.
Виси сафридът по терасите
като сребърни клавиши.
Свещена е храна за сиромасите
и за някои от кръговете висши.
От далеч ме знаят - по походката,
когато се задам от кея.
Но най-добре ми е в лодката
щом остана сам с нея.
Тръгвам право към даляните.
В мрежи спомени се сбират.
А вълните, в лъчи обляните!
Те се мъчат да ме спират.
Отгоре чайките ридаещи
че мидите са тихо шепнали.
С дрехи на миди ухаещи
и люспи по ръкави полепнали.
Това е на рибаря вируса.
От брега смятат го за луд.
Зимата утехата е в чироза
и в някой веян паламуд.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados