Морето - стихосб. "Покаяние"

                                                    
                             МОРЕТО

                        Защо ми е да ходя по Карибите?!
                        Да се скитам там немил, недраг!?
                        Тук ме знаят раците и рибите.
                        Морето  е до моя бащин праг.

                         Виси сафридът по терасите
                         като сребърни клавиши.
                         Свещена е храна за сиромасите
                         и за някои от кръговете висши.

                         От далеч ме знаят - по походката,
                         когато се задам от кея.
                         Но най-добре ми е в лодката
                         щом остана сам с нея.

                         Тръгвам право към даляните.
                          В мрежи спомени се сбират.
                          А вълните, в лъчи обляните!
                          Те се мъчат да ме спират.

                          Отгоре чайките ридаещи
                          че мидите са тихо шепнали.
                          С дрехи на миди ухаещи
                           и люспи по ръкави полепнали.

                          Това е на рибаря вируса.
                          От брега смятат го за луд.
                          Зимата утехата е в чироза
                          и в някой веян паламуд.