Mar 5, 2014, 11:34 PM

Морето - стихосб. "Покаяние"

  Poetry
730 0 1

 

 

                                                    
                             МОРЕТО

                        Защо ми е да ходя по Карибите?!
                        Да се скитам там немил, недраг!?
                        Тук ме знаят раците и рибите.
                        Морето  е до моя бащин праг.

                         Виси сафридът по терасите
                         като сребърни клавиши.
                         Свещена е храна за сиромасите
                         и за някои от кръговете висши.

                         От далеч ме знаят - по походката,
                         когато се задам от кея.
                         Но най-добре ми е в лодката
                         щом остана сам с нея.

                         Тръгвам право към даляните.
                          В мрежи спомени се сбират.
                          А вълните, в лъчи обляните!
                          Те се мъчат да ме спират.

                          Отгоре чайките ридаещи
                          че мидите са тихо шепнали.
                          С дрехи на миди ухаещи
                           и люспи по ръкави полепнали.

                          Това е на рибаря вируса.
                          От брега смятат го за луд.
                          Зимата утехата е в чироза
                          и в някой веян паламуд.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....