Не тъгувай, море есенно,
за косите на летните вечери
и не сресвай ги в плитки от спомени,
остави ги така,
разпилени
по приливите при пълнолуние,
потопи ги в очите си тъмни
с ресници от мачти и фарове.
Недей изтрива лицето им пясъчно -
в него бисерни миди се любят и раждат децата си.
Не тъгувай, море есенно,
за нозете си голи, безгрижни,
недей ги обува с минало,
нека стъпват боси и зимата
по опустелите плажове.
В следите им топли ще никнат маслини
за летни коктейли
и раковини ще ваят телата си
Не тъгувай, море есенно!
Залюлей се, заспи и сънувай,
сънувай
до другото лято.
© Джу Todos los derechos reservados