Не знам относно
важните неща,
но нещо, което те кара
да се обърнеш срещу себе си,
да се смееш сам
на терасата в неделя следобед,
или в подземия,
да четеш поезия в тролея,
или да си развържеш
усмирителната риза
пред плачещи майки,
гледайки доволните усмивки
на децата им
(те знаят всичко!),
си заслужава.
Не искаш да мислиш
кога ще свърши,
искаш само
да проработи за теб и тази вечер.
© Ивона Иванова Todos los derechos reservados