Не знам относно
важните неща,
но нещо, което те кара
да се обърнеш срещу себе си,
да се смееш сам
на терасата в неделя следобед,
или в подземия,
да четеш поезия в тролея,
или да си развържеш
усмирителната риза
пред плачещи майки,
гледайки доволните усмивки
на децата им
(те знаят всичко!),
си заслужава.
Не искаш да мислиш
кога ще свърши,
искаш само
да проработи за теб и тази вечер.
© Ивона Иванова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
