15 jul 2009, 14:11

Морно 

  Poesía
482 0 7

Спасявам времето или то у мен пропада,

пропускам стъпки в гъстата мъгла.

Пилея с шепи светулки до забрава,

отнасям в себе си и мъничко тъга.

 

Безценно става всичко във живота,

доживот наказан за разпилените неща.

На пресекулки дишам в утринна ливада,

ръце протягам за малко пъстрота.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??